Гетото на планетата Ког
1.
Планетата Ког, една мрачна, окована в гъста мъгла и
хлад повърхност. Над необятната й шир - две бледи
светлини, идващи от нейните спътници - луните Сая и Хилия.
Страховитият кораб на капитан Пег, наподобяващ равностранен триъгълник, бавно
разкъсва мъглата, прегазва няколко облачета, за да
се приземи на Ког. Мощни светлини огряват пространството пред космическия
гигант. Цветът на тази планета е бледокафеникав,
с плуващи тъмни петна по неравната й повърхност, oбразувани от астероиди.
Летящите в близост тела прелитат над
нея, поради й слабата притегателна сила. Корабът
на капитан Пег се завъртява в кръг около оста си и плавно каца. Капитан Пег е висок
около метър и
деветдесет, с дълги слаби крайници, издължени пръсти, виолетово - котешки очи и
уши, облечен в плътно прилепнал костюм, излъчващ
неонова светлина. Той върви бавно пред отворения изход на кораба. Зад него е
Ная, неговата съветница по тактическо водене на бой. Тя е и помощник-капитан на
кораба, висока около метър и осемдесет, с кафяви
очи и зелена манта. Ная върви зад капитан Пег, а лявото й котешко ухо леко помръдва,
когато се изравнява с Пег.
-
Не ми харесва, намирисва ми на нещо гнило – изръмжава капитанът.
-
Капитан Пег, аз не споделям същото – усмихва се Ная. - Гетото е добре
построено и не предполага съмнения.
Погледът на Пег тревожно започва
да се разхожда по кулата на гетото, зад чиито порти са затворени няколко хиляди
мъже и жени, отвлечени от планетата Земя.
Хората са в редица, застанали на
около метър дистанция един от друг, подавайки си големи диамантни камъни. Всеки
камък тежи най-малко 5 кг. Пот се стича по натъжените им лица и никой от тях не
смее да си почине дори за секунда. Охрана,
облечена в черен метал, можещ да се огъва на всички страни, внимателно наблюдава движенията на всеки затворник.
Ако някой спре да работи, веднага се пуска изгарящ локален лъч от лазер, който
обгаря в лека форма кожата на човека.
Капитан Пег се обръща към охраната:
- Искам да проверя новодошлите – каза Пек. При тези
думи охраната прави място да премине капитана.
-
Да ви чакам ли? – пита Ная.
-
Не, ще се забавя, подгответе кораба за излитане, ще пътуваме до планетата
Муг – мисията е важна.
Пег се качва в прозрачния асансьор
на кулата. След секунди той вече е изчезнал от
поглед.
В огледалната стая на върха на кулата стоят изправени
новодошлите отвлечени. Това са двама мъже – пилоти от НАТО, свалени при едно
военно-въздушно учение и след катапултирането им – отвлечени. Това са пилотите
Стенли и Джеймс, имали нещастието да бъдат обект на внимание от бойния кораб на Ког. За Краля на Ког са важни
хората, работещи в гетото. Този труд ще му
донесе така жадуваната мечта да изгради своята кристална пирамида, да унищожи
врага и да се провъзгласи за Краля на Вселената.
Тази пирамида ще взриви планетата Зайна, най-големият търговски и военен враг
на Краля, а средствата и времето по реализиране на този проект нямат значение.
Джеймс и Стенли са впили безмълвните си погледи към
огледалата на стаята. С тежка стъпка влиза капитан Пег. Не се опитва дори да
скрие злата си усмивка, изразяваща доброто му настроение.
-
Оставете ни сами – обръща се Пег към охраната. Е, момчета, накарахте ли се
на изтребители?! Защо не ми се обадихте, щях да ви дам нещо по - ефектно.
След тези думи Джеймс и Стенли
бавно се обръщат по посока на гласа.
Двамата са руси, високи около 1, 80 см., Стенли е с
брада, а Джеймс има мустак.
-
Може и да имате по- бързи летателни апарати,
но това едва ли е всичко – изръмжава Джеймс.
В погледа на Пег затрептяват
искри на омраза, премесени с присмех и чувство за превъзходство.
- Вие сте до тук с мисленето и карането на бавните
изтребители, меко казано: „подвижни тенекии”. В това райско кътче на Вселената,
ще имате възможност да замените лишени от логика земни дела с целенасочен труд, облагородяващ скромната ви човешка същност. Дайте
дрехи на арестантите и добре са дошли на планетата Ког – обръща се капитанът
към охраната и излиза от стаята.
2.
В
страховития боен кораб от планетата Ког капитан Пег и Ная са един до друг пред
навигационният пулт. Не далеч, на около 1000 км., е луната Хилия. Луната е тъмносиня,с
набраздена повърхност. Замръзналите реки и врящите гейзери й предават особена, необикновена
красота.
Пег се обръща към Ная сериозно:
-
За мен, Хилия е била винаги атрактивна. Има нещо в нея, което не осъзнавам,
но ме кара да й се възхищавам.
-
Може би е настъпил моментът – сериозно подхвърля Ная. - Все пак имате шанс
Кралят да Ви направи губернатор на тази синя повърхност с бълбукащи гейзери.
Корабът е вече кацнал на луната. Навигаторът изключва апаратурата
и двигателите бавно угасват. Настъпва мраморна тишина.
Пег се обръща към навигатора и тихо му прошепва:
-
Вие останете, наблюдавайте внимателно за появяването на чужди
кораби.
-
Ще вземете ли лунохода, капитане? – пита учудено навигаторът.
-
Не, не ни е необходим, поне за момента. Ще държим връзка и не забравяйте да
проверите техническата изправност и бойната готовност.
Ная и Пег тръгват със забързана стъпка към един клокочещ
и не особено голям гейзер. Съдържанието му от зеленикава течност може да
разтопи всякаква попаднала в него материя. Двамата внимателно заобикалят
гейзера и влизат в тунел, водещ към дъното на
това горещо чудо. Тъмнияят коридор е изпълнен с гъста сивкава пара. От очите на
Капитан Пег и Ная изкачат снопове от виолетова светлина и мъглата пред тях
бързо изчезва. Изведнъж Ная се спъва и пада в една димяща локва, Пег ловко скача и я измъква
за секунди, но от ръката й вече се е откъснало
голямо парче кожа, което се отлепя и пада в краката на капитана. Лицето й изразява
силна болка. Пег бърка под мантата си и изважда разтегателна мрежа, с която превързва ръката на Ная и казва:
-
Имай нужното търпение и ще мине! Не си правила друг път това.
-
Благодаря ти, но ако не се лъжа ти също си падал на планетата Земя
Ная присвива усти от
болка, притиска раненото място.
-
Знаеш ли, не ми говори за тази планета,
защото се вбесявам – ядосано
добавя Пег. - Освен това тези хора
не ги долюбвам много... има нещо сбъркано
в тях.
-
Не споделям казаното от вас, капитан Пег. На мен ми харесват
съществата от планетата земя, нищо
че са примитивни. Вие не ги мразите заради самите тях, а заради техните създатели
от планетата Зайна.
Ная
тръгва напред.
-
Мисля ,че е дошло време да си разчистим сметките със Зайна веднъж
завинаги...и ще го направим точно с техните създания – хората, които ще
помогнат. Тук на това място ще се постави ретранслатора на електромагнитната
ядрена плазма, която един път завинаги ще разруши тази ненужна цивилизация –
казва Пег.
Ная го поглежда и бавно
промълвява:
-
А какво ще стане с хората от гетото?
-
Всеки по пътя си, нали се сещаш?! – отговаря Пег. - Струва ми се, че сте
твърде загрижена за нещастните човеци... ха, ха, че на тях дори не им се полага
да живеят дълго, нещо като 70-80 години техни, при нас са нищо.
-
Затова не е ли по-добре да ги освободим, след като кристалната пирамида
бъде построена?! – предлага Ная.Тя застава пред капитан Пег, а погледът й е
повече от настоятелен.
-
Не мисля, Ная, най-малко пък за тях, та те са сполучливия опит на
цивилизацията Зайна за разпространяване на себеподобни във всички точки на
Вселената. Знаете, че според нашите закони това е недопустимо! Обадете се до
военния щаб на Ког, за да се осигури доставката
на новото военно съоръжението в срок – това е важно, ,важна е победата, а не
животът на земляните. Скоро ни предстои тежка
космическа битка със Зайна и ...
-
Желая ви късмет! - Ная се обръща и тръгва към бойния кораб.
Пег въздиша тежко, определено не му харесва
поведението на неговата помощничка, но предизвикателството за скорошното
сражение с бойните ескадрили на Зайна, го издига над личните му проблеми. Пег знае,
че битката има особено значение за бъдещето на Империята Ког и владеенето на
Вселенските пазари.
3.
Някъде в далечината, на не повече от 1000
мили от планетата Зайна, се издига бойната ескадрила на
командир Зива – ас на космическите битки. Висок около 180 см. ,със сиви очи,
бяла коса, лице и телосложение, подобно, като това
на хората от планетата Земя. Над 120 бойни кораба с форма на дискове се подреждат
в бойна редица, приличаща на острие на трион. В кораба на Зива цари тишина. Изведнъж
Зива се отлепя от креслото, прелетява над екипажа и сяда пред голям монитор. На екрана
му се виждат многочислените ескадрили от
Ког, наброяващи 880 бойни кораба, които правеха оформят своя боен ред
в полумесец.
Зива сбръчква вежди и казва провлачено: „Дано имаме късмет, защото са адски много”.
-
И друг път сме попадали в подобни ситуации – добавя навигаторът от ляво.
-
...Но тогава войната се водеше с планетата Муг, битката беше много по -
различна от тази, която ни предстои – добавя усмихнато Зива. - Там имахме
превъзходство в бързината на корабите и новите ударни оръжия, а сега данните им
ги имаш на компютъра. Всичко ще зависи от стратегията и надлъгването. Да не
забравяме, че ги предвожда капитан Пег.
-
За Вселенския тигър ли става въпрос? – уплашен
поглежда навигаторът.
-
Не се безпокой! – хваща го за рамото Зива. Не е късно и него мъка да
налегне и да си плати за нескромния му навик да унищожава всичко що види пред
себе си. Внимание, противникът е вече на опасна близост! Всички командири на
кораби да изпълняват бойните инструкции по план!
Ескадрилите с бързи маневри следват тактическите
указания, като увеличават дистанцията, височината и позиционират бойния си ред.
Мощни светкавици и взривове разтърсват безкрайната
Вселенска тишина.
4.
Бойните кораби на двете враждуващи
планети се втурват в кървав бой едни срещу други. За част от секундата огромно
пространство се облива с кървава
светлина. Захвърчават ракети, светкавични разрушители, лазери, кръстосващи в
различни посоки на необятния космос с единствената цел да поразят своята жертва. Електромагнитни
линии проникват в летателните апарати и взривяват целия екипаж. Всичко е в разрушение и смърт. Не не са малко и бойните
кораби, блъскащи се директно един в друг, а останките от корпусите им прелитат
на хиляди километри. Тези, които имат повече късмет, успяват с
електромагнитните си щитове да отбият ударите и да избягат от сигурна гибел.
Ескадрилите на Зина удържат бойния си строй.
Капитан Пег, побеснял от възбуда при унищожаването на
бойни единици на Зайна, „гореше” от радост. Той унищожава кораби на Зайна,
сякаш си играе на домино. Изведнъж забелязва, че има и друг ас с подобни умения
да сее смърт и това е командирът Зива. Десетина бойни кораби на Ког не могат да спрат атаките на Зива и повечето заплащат с живота
си. Капитан Пег, решава че единствено той би могъл да спре командира Зива.
- Навигатор, напред след онзи,
който дръзва да се прави на Вселенския пират! – Пег посочва кораба на командира.- Ще го атакуваме от
долу... Разбрахте ли командата, навигатор?
- Тъй вярно капитане, няма къде
да се измъкне.
- Ная, ще се присъедините ли към
нас ,за да ни направите малко компания – казва
Пег и доволно поглежда към монитора.
Ная съвсем сериозно отговаря:
- Кой може да ви откаже на вас, Пег, има ли такъв?!
- Вие Ная, вие можете – застава
сериозно Пег.
- Не и служебно, капитане!
Корабът на Ная прави остра чупка, атакува фронтално ,сваля
по пътя си два кораба на Зайна и застава успоредно до кораба на капитан Пег.
В същия момент командирът Зива получава
информация от навигатора за грозящата ги опасност. За щастие пред тях в близост
се появи голям астероид. Бойният кораб на Зайна прави няколко въртележки около
себе си, като успява да се измъкне от преследващите го изстрели. Почти със
загасени двигатели застава в непосредствена близост до повърхността на
астероида, който не е по - голям от 3 км. дължина и 2 км. ширина. Корабите на
Ная и Пег го подминават с бясна скорост. Няколко виолетови лъча, изстреляни от Зива,
докосват кораба на Ная и го подпалват. Всички от екипажа изгарят в огъня, а Ная
успява да катапултира с личната си спасителна капсула няколко секунди преди да
се е взривил.
-
Корабът на Пег спира набраната
инерция и с излъчен от него светлинен тунел
прибира летящата капсула на Ная.
На борда Пег отваря капсулата и
хладнокръвно й подава ръка.
-
Няма от какво да се безпокоите, тези нещастници от Зайна нямат никакъв шанс
, битката за тях е свършена. Можехте да пострадате, виж... това не беше
предвидено.
-
Да спечелим битката... да, но и с мен беше свършено, ако разрешите да
добавя – прошепва тихо Ная.
-
Този командир, как му беше името, не че е много важно, от Зайна ,е наистина добър, но погледни как бяга от бойната
клада – посочва Пег на илюминатора кораба на командира, който упорито
си пробива път между запалени и хвърчащи отломки от унищожени бойни кораби, тъжно поели пътя към миналото.
В същото време командирът Зива се
обръща към навигаторите : „Няма място за
тревога, ние доказахме, че можем да се бием и да унищожаваме не по- лошо от врага. Противникът е отблъснат, дайте сигнал
за прегрупирване на оцелелите бойни единици и изтегляне по поска на планетата
Зайна. Целта е изпълнена!
Корабът на командира се
присъединява към останалите и подредени, победоносно сменят посоката към Зайна.
С тъжен поглед Пег се обръща към
Ная:
-
Наистина, че няма на какво да се радвам този
път. Навигатор, дайте ми точни данни за
наличността на бойните единици!
-
Слушам...231 кораба са останали почти невредими.
-
Как така само 231 от 880, че това си е чисто поражение...Не-е, скъпо ще ми
платят за това, още нищо не е свършило – с рязък мах на ръката, сякаш иска да отсече дърво, на висок глас казаказва
Пег - всички 231 бойни кораба да се отправят към планетата Ког.
5.
Планетата Ког - обвита в тъмни облаци и пропита в мъртва
тишина. Само в човешкото гето животът още не е замръкнал. Над него, на висок
хълм, е застанал Кралят на Ког, облечен в лъскава черна манта и червеникав
шлем. До него, с наведена глава, е капитан Пег. Кралят се обръща към капитана:
-
С една дума не изпълнихте задачата... знаете, колко важна беше тази битка
за нас. Каква беше изненадата, Пег?!
-
Нямам представа, как стана всичко това. Почти до края на битката имахме
пълно превъзходство. Подгоних техния водач и в тази гонка, признавам си, не успях да го унищожа...едва не
загубихме Ная – нервно изхрипва Пег.
-
...И тогава ти разбра, че не е съвсем наред, т.е битката загубена?! Дано
кристалната пирамида стане час по - скоро част от нашия боен арсенал – посочва
с дългия си показалец Кралят човешкото гето.
В същото време, там в гетото, кипи трескав труд. Хората
си подават един на друг големи кристални камъни. Джеймс и Стенли са в края на
колоната. Лицето на Стенли е изпотено, устните му са пресъхнали, а ръцете му
треперят. Стенли не успява да хване и изтървава подадения му кристален камък, а
самият той се свлича на колене. Джеймс посяга да му помогне, но един от охраната
насочва оръжие с предупреждение за стрелба. В този момент тънка нежна ръка
помага на Стенли да се изправи. Това е ръката на Ная. Тя се навежда,подава
кристалния камък на Джеймс и прошепва:
- На всеки може
да се случи, помогнете на другаря си – после се обръща и строго се обръща към стражата: „Обадете се веднага...да
се окаже помощ на пострадалия.”
Джеймс бавно надига глава, с почти притворени очи се
обръща към Ная.
-
Благодаря ви, все пак! Дали съм жив или мъртъв за мене вече няма никакво
значение – промълвява Джеймс.
-
За вас може да няма, но за нас има – вие сте ни нужни живи...и здрави –
допълва с усмивка Ная. - За мен животът ви има стойност. Един ден можете да
бъдете част от нас – обръща се и бавно тръгва към портата на гетото.
-
Джеймс, тази май те харесва – прошепва Стенли, като прегръща Джеймс през
рамо.
-
Мислиш ли Джеймс, че тези могат да имат подобни характеристики – прошепва
замислено Стенли.
В този момент до него застава
доктора, придружен от охраната.
- Знае ли човек?!
Следва продължение...
За контакти:
Людмил Манолов Нолев
гр. Варна
ул. „Шипка”№25
+359 888 650 160
+359 52 645 885
lmn_lava@abv.bg
lubo.nolev@gmail.com
Големите черно-бели снимки
разкриват причините и виновниците, за крайният изход - не особено привлекателен,
описан в самият проект. Голямата вълна заливаща всичко що е пред нея – младото
семейство, децата, самотният рибар хванал малка рибка, и всичко това на няколко
секунди от смъртта. Това е отговора на природата, която няма да прости на
никой. Автора има още една цел, относно
неговите обречени герои, а именно, че тези хора имат няколко секунди живот и в
тези секунди те могат да бъдат спасени.Това именно, е в ръцете на младите хора.
Сцената на този апокалипсис ще бъде представена с мащаб (1:1) към
действителността с допълнителни светлинни и звукови ефекти. Това по своя смисъл
представлява един зов към цялото
човечеството с молба за пълна ангажираност.
„Вълната” да се превърне във фактор генериращ идеи и програми в младите хора,
за спасяване на заобикалящта и даваща ни условия за живот природна среда.
